Да търсим светлината и доброто във всяка ситуация

Tова е регресията на Н. Тя е непринудена, чувствителна и нежна душа, с изключително силна женска енергия.  Занимава се с духовни практики и йога от много години. Дойде при мен със заявката да изследваме от къде се корени силното й пристрастяване към цигарите и дали е в съзвучие с мисията на своя живот.
В терапевтичната регресия се появиха да разгледаме сцени от два минали живота, последвани от среща с нейния духовен водач.
Оставям ви да се пренесете в спомените на Н. и се надявам да успеете да извлечете и за себе си същите дълбоки осъзнавания, до които Н. достигна.

(След първоначалната дълбока релаксация, отпускане и навлизане навътре, Н. премина през вратата и се пренесе обратно във времето, спомняйки си своя минал живот)

Ани: Какво виждаш или усещаш?
Н: Не виждам нищо.. Обаче.. (започва да плаче)..
Ани: Пускай го да излиза.. пускай.. (пауза) Как се чувстваш?
Н: Спокойна.. Топло ми е на сърцето.
Ани: Остави на подсъзнанието ти да те отведе до важна за теб сцена…(пауза).
Н: Като че ли се появи отворена врата.
Ани: Мини през нея.. Какво има от другата страна?
Н: Появи се лилаво със златно.. Сега се смени картината… Виждам Буквичка „А“.. (започва силно да плаче…. )
Ани: Пусни всичко.. изкарвай го.. (тук правим продължителни терапевтични техники за изкарване на емоциите).
Н: Имам усещане, че яздя кон.
Ани: Нека видим къде ще те отведе?
Н: Препускам..  Виждам дълго копие.. Усещам в цялото си тяло адреналин.. (плаче). Сърцето ми бие ускорено.. Може би усещам страх…
Ани: Издишай го.. Пусни го напълно да излезе от теб.. Изследвай го. Почувствай от какво те е страх в момента?
Н: Опасност..
Ани: Усещаш ли страха по тялото си?
Н: Да
Ани: Къде точно?
Н: Навсякъде. Лют.. Стяга ме.. Усещам го в сърцето, краката, ръцете (започва да плаче силно – тук правим допълнителни терапевтични техники за изкарване на страха от тялото).
Н: (Издиша с облекчение) ..  Виждам град.. Много хора.. Градски площад.. Сгради само. Кръгъл площад.
Ани: Ден ли или е нощ?
Н: Ден. Студено ми е. Много ми е студено..
Ани: С какво си облечена?
Н: Не знам. Става ми все по-студено.
Ани: Какво правят хората там?
Н: Някакви жени има. Облечени са в някакви кафяви дрехи.
Ани: Имат ли забрадки?
Н: Ами някакви като бонета. Има нещо като фонтан в средата на този площад.
Ани: Какви са сградите?
Н: Ами някакви двуетажни. Изглеждат добре, не са стари.. Като че ли има слънце.. На мен защо ми е студено?.. Шумно е .. Тропот на каруца.. Нещо ме притиска в областта на гърдите и ръцете горе.. (започва да плаче)
Ани: Какво е?
Н: Сякаш съм вързана.
Ани: Виж се отстрани.
Н: Сякаш съм вързана от кръста на горе до раменете. Намотана съм с някакво въже.
Ани: Още ли си на площада?
Н: Май да.
Ани: Защо си вързана?
Н: Усещам стягане.. Някакви далечни шумове се чуват.
Ани: От какво?
Н: Нещо скърца.. Някаква врата.. Желязна. Виждам едно помещение – затвор е. Усещам студ и тъмнина..
Ани: Ти в този затвор ли си?
Н: Да. Чувам гласове… Пак ми излиза буквичката „А“..
Ани: Сама ли си?
Н: Да.
Ани: В килия ли си?
Н: Да.
Ани: Има ли други килии около теб?
Н: Да.
Ани: В тях има ли други хора?
Н: Да.
Ани: Мъж или жена си?
Н: Мъж.
Ани: Млад или стар?
Н: Млад.
Ани: Как се чувства?
Н: Студено е..
Ани: Отдавна ли е в затвора?
Н: Не.
Ани: Какво е направил? Защо е в затвора?
Н: Май нищо ..
Ани: Кой го е вкарал там?
Н: Някакви хора, облечени с някакви метални дрехи.
Ани: Защо са го затворили?
Н: Виждам го сега някакъв беден със скъсани дрехи, бос.. Има въшки.. Хванал е решетката на вратата..
Ани: От колко време е в затвора?
Н: От месец.
Ани: Добре, искам сега да оставиш на подсъзнанието ти те пренесе до сцена преди да влезе той в затвора. Какво е правил?
Н: Гора.. Билки.. Светло е и бере билки.
Ани: Сам ли е?
Н: Усещам, че там има и някаква жена.
Ани: И тя ли бере билки с него?
Н: Да.
Ани: Той там пак ли изглежда дрипав с въшки?
Н: Няма въшки, но е скромно облечен.
Ани: На каква възраст е?
Н: Млад е.
Ани: А виждаш ли жената?
Н: По-скоро я усещам.
Ани: Тя млада или стара е?
Н: Млада е. Пак виждам буквичката „А“.. (почва да плаче)..
Ани: Какво трябва да значи тази буквичка?
Н: (Плачейки) .. Загуба..
Ани: Загубил ли е някой?
Н: (Плаче силно)..
Ани: Пускай всичко да излиза..
Н: Да..
Ани: Кого е загубил?
Н: Тя е само дух вече (говори за жената).
Ани: Каква му е била?
Н: Близка.. Много близка.
Ани: Като негова жена или приятелка, сестра?
Н: Жена..
Ани: Какво е станало с нея?
Н: (Плачейки) .. Същите тези хора.. с металните дрехи.. (плаче).. Убили са я с копие в сърцето..
Ани: Къде са я убили? В гората ли?
Н: Да. Където берем билките..
Ани: Ти какво направи след като я убиха?
Н: Нападнах ги..
Ани: Какво стана след това?
Н: Заловиха ме..
Ани: Убил ли си някой от тях?
Н: Не..
Ани: Колко човека бяха?
Н: Двама.
Ани: Каква е причината да я убият?
Н: Билките.
Ани: Тези билки забранени ли са за бране?
Н: Да.
Ани: Какви са билките?
Н: Не знам..
Ани: А защо са забранени за бране?
Н: Били са за лечение.
Ани: Вие защо сте ги брали след като са забранени?
Н: Помагали сме.
Ани: На кого?
Н: На хора.
Ани: И сте ги лекували с билките?
Н: Да
Ани: И двамата ли сте го правили?
Н: Да.
Ани: Тя жена ли ти е била?
Н: Да
Ани: Имали ли сте деца?
Н: Не. Само двамата сме били. Виждам нещо като малка пещера. С нея сме там.. Сега усещам ръцете си приковани..
Ани: А жената там ли е?
Н: Там има запален огън. Има кошница с билки.
Ани: Кой те е вързал?
Н: Тези двамата..
Ани: Това преди да я убият ли е било?
Н: Не, след това. Тя там е вече мъртва. Виждам я като дух около мен. 
Ани: Добре, прехвърли се малко по-напред, след сцената с връзването. Какво става след това с него?
Н: Боли ме главата.. Лявото слепоочие..
Ани: Да не би да са го ударили?
Н: Да, по лявото слепоочие.. Сега ме водят в затвора..
Ани: Как се е казвала жената?
Н: Нещо с „А“… Алис.
Ани: А ти как се казваш там?
Н: Не знам.
Ани: Тази жена Алис напомня ли ти на някого от сегашния ти живот?
Н: Да, за Анна (дъщерята на клиентката ми от сегашния живот)… (Плаче) … Виждам мъгла..
Ани: Добре, остави на подсъзнанието ти да те пренесе на следваща сцена (кратка пауза).
Н: Спокоен е. На свобода е вече – пуснали са го.
Ани: Добре. Остави на подсъзнанието си да те върне в спомените от детството му, когато е бил малък. Къде го виждаш?
Н: В къщичка в гората.
Ани: С кого живее там?
Н: Виждам го сам сега – малък е. (Смее се) тревата е почти колкото него.
Ани: Как преминава детство му?
Н: Усещане за свобода.
Ани: Той там ли живее в тази къщичка?
Н: Да.
Ани: Има ли братя/сестри?
Н: Има като че ли.
Ани: Виж родителите му, там ли са?
Н: Виждам в дъното на къщичката запалена свещ.
Ани: Можеш ли да ми опишеш как изглежда къщичка отвътре?
Н: Ами къщичка от кал. Малка е. Има май една стая.
Ани: Прехвърли се в друга сцена от детството  му, която е важна за него. Какво прави?
Н: Среща Алис.
Ани: На каква възраст е?
Н: Шест – седем.
Ани: А тя колко годишна е?
Н: Колкото него.
Ани: Къде се срещат?
Н: На полянката. Сега имам усещането, че сякаш сме в Русия. Някак си много категорично е.
Ани: Кой град е или село?
Н: Ами извън селата е – няма нищо наблизо.
Ани: Добре, прехвърли се няколко години напред – какво става с тях?
Н: Тя може да тъче.
Ани:  А ти с какво се занимаваш?
Н: Бера билки.
Ани: Какво правиш след това с тях?
Ани: (Има усещане в гърлото и се държи за него) – Имаш болка в гърлото ли? (видимо кожата й се зачервява в областта на гърлото).
Н: Да. 
Ани: От какво е?
Н: От някаква болест… Той си е варил нещо от билките и се излекува (зачервяването от кожата изчезва).
Ани: Къде живеят те двамата?
Н: Ами като че ли в онази пещера, която се появи по-рано.
Ани: Добре, остави на подсъзнанието ти да те прехвърли към друга важна за теб сцена от този живот, което е важно да видиш сега.
Н: (Дълга пауза..) Виждам пейка. Пак мъж. Седнал е върху облегалката, а краката му се на седалката. И пуши (смее се).
Ани: Това ти ли си?
Н: Да.
Ани: Това същия мъж ли е?
Н: Не, това е друг живот – по-близък до сегашния ми.
Ани: Как изглеждаш?
Н: Като гаврош.
Ани: На каква възраст си?
Н: Около 30 годишен. Чувства се апатичен.
Ани: Добре, с какво се занимаваш? Какво правиш?
Н: Идва ми, че се е скътал.
Ани: От какво се е скътал?
Н: От войната.
Ани: От коя война?
Н: Втората световна.
Ани: Къде живее?
Н: Ами пак ми идва Русия.
Ани: Прехвърли се пет години напред и ми кажи какво виждаш?
Н: Голям град.. Много хора, големи сгради, заводи – руски.
Ани: Ти какво правиш?
Н: Безделнича.
Ани: Имаш ли си дом?
Н: Имам някаква стая.
Ани: Как протича животът ти там? С какво се изхранваш?
Н: Оцелявам. Работя – за малко тук.. за малко там..
Ани: Добре, остави подсъзнанието ти да те прехвърли в друга важна сцена за теб.
Н: Пак съм на тази пейка. Имам усещане за безсмислието на всичко.
Ани: Какво ти се показва с тази сцена?
Н: Като че ли там съм взела някакво дълбоко грешно решение.
Ани: Виж кога взимаш това решение и какво е то? Върни се там..
Н: Решението е – че животът няма смисъл..
Ани: Какво те е провокирало да вземеш това решение?
Н: Смъртта на много хора. Тежкият живот. Безпътието.. (Плаче..)
Ани: Кое те натъжава?
Н: Липсата на надежда.. Липсата на вяра.. Не виждам нищо, което да ме кара да продължавам напред (плачейки силно.. – тук правим няколко техники за успокояване).
Ани: Добре виж сцената от последния му ден в този живот. Къде го виждаш?
Н: Не го виждам, но си е отишъл с това чувство.
Ани: Добре. Може ли сега да се върнеш в предния живот – като мъжа, който е събирал билките. Върни се в последния ден от неговия живот. Виж какво е станало с него?
Н: Виждам го като много възрастен. Продължил е да лекува хора. Бил е лечител и това е правил до края на живота си. Не е имал други хора около себе си, освен тези, които идват при него за лечение.
Ани: В пещерата ли е лекувал?
Н: Да.
Ани: От какво умира?
Н: От старост.
Ани: Добре. Искам да оставиш на подсъзнанието ти да те преведе през момента на неговата физическа смърт, в който душата се отделя от тялото. Спомни си точно този момент и ми кажи какво виждаш или усещаш?
Н: Някак си се е уморил. Виждам светлина.. Насочвам съзнанието си към нея. Съзнанието му е там в тази светлина.
Ани: От къде душата е напуснала физическото му тяло?
Н: През главата.
Ани: Как се усещаш като душа?
Н: Леко
Ани: Как изглежда душата?
Н: Няма изглед.
Ани: Имаш ли някаква привързаност към тялото? Какво чувстваш след като напускаш това тяло?
Н: Мисълта за Алис.. (плаче).. Не е тъга точно.. Хем е тъга, хем не е.
Ани: Какво научи душата ти от тази роля, от това, което преживя там?
Н: Да се отдава на другите.
Ани: Кои са най-важните уроци, които душата ти научи от този живот, от който излезе току-що?
Н: Да приемаш и да продължаваш.. И че даването има смисъл..
Ани: Чудесно! А какво не успя да научиш или да вземеш от този живот?
Н: Да преодолея загубата на човешката любов.
Ани: Разбирам.. Добре, а сега дай си няколко мига, без да бързаш и ми отговори на следващия ми въпрос – Защо се появи да видиш втория живот като гаврош в Русия? Каква е връзката му със сегашния ти живот?
Н: Свързано е с тъгата, която много често ми излиза и не знам от къде идва..
Ани: От този  минал живот ли произхожда?
Н: Да. Там съм взела някакво решение и нещо е останало в мен.
Ани: Добре, виж го – Какво точно се е объркало там?
Н: Не съм знаела за Божественото… Не съм имала как да продължа напред от всичко това, което съм виждала. Не съм успяла да го преодолея (говори за трудностите на хората и живота по време на Втората световна война).
Ани: Какво решение си взела там?
Н: Че няма смисъл да живея.
Ани: Т.е. това решение е останало дълбоко в душата ти ли?
Н: Да.
Ани: Сега вече го виждаш и осъзнаваш, нали?
Н: Да .. (плачейки).
Ани: Какво е трябвало да научиш от този живот там, което не си успяла?
Н: Да продължавам напред каквото и да става.. И че животът има смисъл!
Ани: И каква е връзката със сегашния ти живот? Какво иска да ти покаже твоя Висш Аз, показвайки ти този минал живот сега?
Н: Че трябва надълбоко ниво да ги изчистя тези решения, за да продължа напред. Те още имат отзвук вътре, надълбоко в мен.
Ани: Разбирам.. Как можеш да ги изчистиш?
Н: Достатъчно е да ги видя.. Да знам, че са там (пауза).
Ани: Ако има едно общо послание от това, което видя и преживя от тези два минали живота, как би звучало то?
Н: Винаги да продължавам напред. Да търся светлината и доброто във всяка ситуация. И да знам, че това е Божията любов!
Ани: (Повтаряме посланието няколко пъти). Как се чувстваш сега?
Н: (Плаче, с нотка на облекчение) Добре ми е..
Ани: Има ли още нещо, което искаш да видиш или вече може да продължим по пътя на душата нагоре?
Н: (пауза) Готова съм да продължим.
Ани: Проследи пътя на душата си и си спомни пространство, в което тя се прибира. Може да ми споделяш какви са усещанията ти, какво виждаш или чувстваш?
Н: (Смее се).. Интересно.. Някъде съм в един огромен балон от светлина.
Ани: Супер! На къде се движиш с него?
Н: Ами летя си някъде.. (смее се).
Ани: Имаш ли някакви усещания, нещо което да го придърпва?
Н: Да, той се движи и нещо сякаш го дърпа.. Но не знам накъде отива.
Ани: Проследи го. Виждаш ли как се отдалечаваш от Земята?
Н: Да. Движа се напред и нагоре. Балона си знае пътя..
Ани: Какво усещаш?
Н: Приятно е.. Безметежност.. Свобода.. Радост.. Няма емоции – като че си щастлив, но няма изживявания..
Ани: Добре. Кажи ми като стигнеш някъде.
Н: (След кратка пауза) Има някакво пространство, където има цветове, по-ярки – оранжево, жълто, розово. И сега идва някакво бяло, светло синьо.. Няма нещо друго.. И балона вече го няма.
Ани: И ти къде се намираш?
Н: Нямам нужда от балона. Аз съм си там в онова бяло – синьото пространство.
Ани: Добре. Можем ли сега на това място да поканим твоя духовен водач да дойде при теб? (Обръщаме се към духовния водач с молитва да се появи). Забелязвай всяка промяна, която настъпва и моля те, ми казвай всичко, което видиш или усетиш?
Н: Сякаш всичко се изпълни с лилаво-златна светлина. Няма форма.
Ани: Това цветовете на духовния ти водач ли са?
Н: Да.

Ани: Имаш ли усещане дали ти предава нещо – може да е без думи, да е телепатично?
Н: Да.
Ани: Какво ти казва?
Н: Че той винаги е до мен. Че ако го слушам може да води всяко мое решение.. Че е много силен..
Ани: Той преражда ли се на Земята?
Н: Не.
Ани: Добре. Как се казва?
Н: А*** (реших да оставя името му анонимно).
Ани: Супер. Има ли пол?
Н: Виждам го като мъж.
Ани: Има ли някакво друго послание, което иска да ти предаде сега, което е наистина важно за теб и настоящия ти живот?
Н: „Довери се“.
Ани: На кого да се довериш?
Н: На себе си.
Ани: В настоящия ти живот всичко ли се случва така както душата ти е планирала преди да слезе в това тяло?
Н: Да, изцяло.
Ани: Чудесно. Може ли да го попитаме каква е мисията ти в този живот?
Н: „Да помагам и подкрепям“.
Ани: Как можеш да помагаш?
Н: С това, което правя най-добре – с йогата.
Ани: Това ли е мисията на душата ти в този живот?
Н: Част от нея.
Ани: А другата? Какво друго можеш да правиш, за да изпълниш предназначението си?
Н: Още не е дошло времето за него.
Ани: Кога ще дойде?
Н: Скоро. След 50 – годишна възраст.
Ани: С какво е свързано?
Н: С енергийно лечение.
Ани: Какво трябва да правиш?
Н: Да лекувам.
Ани: Нещо като рейки ли или?
Н: Нешо такова.
Ани: От къде ще черпиш енергия за него?
Н: От Бог.
Ани: А как ще преминава през теб?
Н: Май през ръцете.
Ани: Това ли са двете най-важни неща, с които можеш да служиш?
Н: Да.
Ани: А кого трябва да подкрепяш?
Н: Който има нужда.
Ани: Супер. Има ли нещо друго, което духовният ти водач иска да ти каже свързано с твоята мисия и пътя ти?
Н: Не. 
Ани: Добре, чудесно. Можем ли сега да попитаме твоя водач защо имаш тази силна зависимост към цигарите?
Н: Има някаква връзка с онзи гаврош (от втория минал живот, който се появи).
Ани: Какво я провокира тази зависимост?
Н: На него вече не му е пукало на живота..
Ани: Значи ли, че и на теб по някакъв начин не ти пука за живота, за да пушиш сега?
Н: Да.
Ани: Как можеш да спреш цигарите?
Н: Може би.. ако дълбоко проумея грешността на това, което той е решил тогава..
Ани: Важно ли е за теб да го разбереш и да ги спреш?
Н: Да!
Ани: Пречат ли на енергията ти да тече в правилна посока?
Н: Да..
Ани: Т.е. за теб е много важно да спреш да пушиш?
Н: Важно е!
Ани: Освен на тялото, навреждат ли и на душата ти по някакъв начин?
Н: Повече на нея навреждат.. Това противоречи с ценността на живота..
Ани: Можеш ли да дадеш обещание на твоя духовен водач и на душата си, че ще направиш всичко по силите си, за да го промениш (т.е. да  се опита да спре да пуши)?
Н: (Плачейки..) Не знам как ..
Ани: Добре, нека попитаме: Кой е най-лесният начин, по който можеш да спреш цигарите?
Н: Каза, че е в мен.
Ани: Знаеш как?
Н: Да.
Ани: Какво ти идва? Какво трябва да направиш?
Н: Медитация ми излиза..
Ани: Иска ли се воля?
Н: Не.
Ани: Т.е. начинът да ги спреш не е с усилия?
Н: Не. С дълбоко разбиране е.. С молитва.
Ани: Какво ще ти даде това, когато спреш да пушиш?
Н: Свобода.
Ани: Свобода на какво?
Н: На възприятието.
Ани: Да не би това да пречи на втората ти мисия, която е свързана с енергийно лечение, да се случи сега?
Н: Да, пречи.
Ани: Ако не успееш да спреш има ли някакви последствия за душата ти?
Н: Просто забавя развитието..
Ани: Добре .. Има ли още нещо, което духовният ти водач иска да ти предаде?
Н: Не.
Ани: Добре. Има ли някакъв начин, по който можеш да се свързваш с него, когато имаш нужда?
Н: Да.
Ани: Как?
Н: Аз знам как. Аз го усещам.. Само досега не се бях запознавала истински с него..
Ани: Супер! Чудесно! Има ли нещо друго или си готова да се връщаме вече?
Н: Готова съм.
Ани: Добре. Ако има едно последно послание към всичко, което преживя и усети днес, как би звучало то?
Н: Любов!

(Следва излизане от регресията и връщане на Н. към настоящия си живот )
–––––––––К Р А Й –––––––––