Това, което наистина има значение

Това е регресията на Й. – млада жена, която в този етап от живота си преминава през дълбок вътрешен процес, свързан с темите за семейството, избора и доверието в пътя на душата.

От години тя и съпругът й се опитват да имат дете, а въпросите „защо“ и „кога“ постепенно се превръщат във вътрешно търсене на по-дълбок смисъл.

Й. дойде с готовност да погледне навътре – към онези пластове, които често остават скрити зад ежедневието и силната външна роля, която носи в живота си. Още в началото на регресията се отвори минал живот, в който тя се видя като мъж, отдаден на кауза за справедливост, но останал сам и откъснат от най-важното – близостта и семейството.

През преживяванията от този минал живот се разкриха дълбоки осъзнавания, които направиха мост към настоящето й – към страха от самота, нуждата от свързване и вътрешното усещане, че истинската стойност се намира не в борбата, а в хората до нас.

Сесията премина през силни емоционални моменти, среща с духовния водач и дълбока вътрешна работа, свързана с прошка, освобождаване и връщане към доверието.

Й. даде своето съгласие тази регресия да бъде споделена, за да достигне до хора, които също вървят по пътя на своите въпроси и търсения.

Оставям ви да усетите преживяното – такова, каквото се разкри в процеса.

Приятно четене!

(След първоначалната релаксация и навлизане навътре, Й. се пренесе обратно във времето и започна да си спомня своя минал живот.)

АНИ: Какво има около теб? Къде се намираш?
Й: Мисля, че съм мъж.
АНИ: Опиши ми как изглежда той.
Й: Висок, има обувки… все едно е от едно време. С дрехи, които са по-стари. Но не са дрипави – по-хубави са.
АНИ: Какъв цвят е кожата му – тъмна или светла?
Й: Светла кожа… Има коса, но има и каскет – такъв тип френски. Прилича ми на аристократ – с един такъв часовник, който го вади от джоба си.
АНИ: Добре. Искам сега да се пренесеш на мястото, на което живее този мъж.
Й: В град съм, на някаква улица. Минава трамвай и аз бързам за някъде – пресичам. Денем е. Есенно време – студено, мрачно.
АНИ: Как изглеждат сградите там – опиши ми ги.
Й: Има сгради като в някакъв старовременен европейски град – големи са. Като институции – все едно съм в центъра на града.
АНИ: На територията на коя днешна държава е този град?
Й: Франция.
АНИ: Добре. А коя е годината, кой век е?
Й: Мисля, че 19-и век.
АНИ: Добре. Пренеси се сега на мястото, на което живееш. Опиши ми как изглежда.
Й: Виждам едно легло – единично. Има малко нощно шкафче, една лампа… като че ли стаята е малка – като че ли сам живея там. Усещането ми е, че това е последният етаж на някаква сграда.
АНИ: Добре. Опитай се да се асоциираш с този мъж. Искам да го усетиш – какви са мечтите… целите му, какво чувства отвътре? Усети го.
Й: Имам чувството, че е сам – самотен е. Живее сам, но има приятели. Не мога да разбера точно какво иска да прави с живота си – сякаш го съжалявам (тук Й. започва да плаче)…. Сякаш е загубен… В големия град е сам… (плаче). Усещам му самотата…
АНИ: Можеш ли да разбереш с какво изкарва прехраната си?
Й: Първото, което ми идва, е като вестник – нещо като преса. Пише нещо… Все едно разследва истории… Като неща, чрез които сякаш иска да възтържествува справедливостта – сякаш това му е целта на живота. Иска истината да се чуе…
АНИ: Разбирам. А можеш ли да усетиш на каква тема – за какво пише, какво точно най-много го вълнува?
Й: Имам чувството, че е свързано с народа… С това, че техните управляващи сякаш прикриват нещо и по този начин вредят на обществото… Като че ли той се застъпва за бедните, за това да има справедливост…
АНИ: А удовлетворен ли е от това нещо, което прави? Успява ли това, което пише той, да достигне до хората?
Й: Имам чувството, че това, което прави, все едно не е достатъчно… все едно не помага, все едно не е чут…
АНИ: И оттам ли идва тази тъга, която усещаш в него?
Й: Не… Имам чувството, че той не може никога да бъде щастлив… защото си дава сметка, че светът няма как някога да се промени… И си дава сметка, че каквото и да направи… той не може да промени нищо… Чувства се неудовлетворен, че това, което прави… сякаш никога няма да стигне, за да направи истинската промяна… за да поправи тази несправедливост, която извършват властимащите…
Сякаш няма жена, няма деца и е сам (Й. започва да плаче силно) и сякаш само това иска да прави, а то не се получава. Не е щастлив с този живот… (плаче).
АНИ: Позволи си сега да си спомниш как след това продължава неговият живот. Прехвърли се няколко години по-напред във времето, за да видим как продължава животът му.
Й: Сякаш се мести на друго място… нещо като село. И там има къща… все едно със земята се занимава. Като земеделец… Вече е на стари години.
АНИ: А семейство има ли?
Й: Не. Пак е сам.
АНИ: Усети какво чувства отвътре.
Й: Чувства връзка с природата, със земята. Връзка с простите неща в живота. Радва се, когато кокошката му снесе яйце… Някак си все едно е намерил покой. Намерил го е в селския начин на живот. Все едно е осъзнал, че забързаният живот в големия град и цялата тази борба за справедливост – сякаш това е нещо, което е оставил назад и е минал на друг етап от живота си. Приел е колко може да направи в живота си…
АНИ: А това, че е останал без семейство, натъжава ли го, или е личен избор?
Й: Накрая, в старостта му, усещам, че не го натъжава, но се радва много на съседските деца…
АНИ: А каква е причината да остане без семейство?
Й: Сякаш не е могъл да се отдаде на жена заради това, което е вътре в него. С тази непрестанна борба – сякаш умът му… всичко е било насочено само върху това да разобличи някого… да допринесе с нещо в обществото. И сякаш е нямало време да даде енергия на жена…
АНИ: Разбирам. Искам сега да се върнем до корена, до този момент, в който той решава, че това е неговата мисия и че трябва да се бори, да докаже нещо. Кога той решава това – върни се в тази случка. Какво се е случило, за да се отдаде на тази кауза за справедливост?
Й: Виждам, сякаш е бил в училище… И все едно учителят е направил нещо към негов съученик, което не е било справедливо, и някак си тогава се е зародило в него това чувство за справедливост.
АНИ: Явно много силен отпечатък е оставило това в него…
Й: Да, виждам как той е малко момче, с черна коса, разделена на средата, така зализана… и на друг негов съученик този учител нещо е направил… все едно го е унизил или нещо подобно… и това му се е запечатало в съзнанието.
АНИ: Като че ли учителят, който е по-авторитетна фигура, е направил нещо и това после го е мотивирало да започне тази борба за справедливост, така ли?
Й: Да!
АНИ: Добре, разбрах те. Позволи си сега да се върнеш към онази случка, от този минал живот, която е най-важната за Й. да си спомниш днес. Пренеси се сега в тази случка и ми опиши какво се случва.
Й: Виждам, че сега пак съм в онзи град, като по-млад, и виждам как някакъв известен човек, като политик (управляваща фигура за онова време) седи като на „червен килим“, с една шапка, и навън вали… И аз седя, гледам го и си мисля: „Само аз знам този човек какво е направил…“ и никой не ми вярва какво е направил този човек… Сякаш той има прекалено голяма власт и никой не иска да повярва в историите, които могат да го разобличат. Сякаш аз го гледам и се чувствам безсилен… след толкова много неща, които съм направил, за да го разоблича – той пак е там и пак всички му вярват…
АНИ: Разбирам… И какво решение взимаш там, в тази случка?
Й: Мисля, че точно там решавам да се оттегля от града и да отида да живея в селото…
АНИ: Добре. Сега си позволи да се пренесеш в последния ден от този минал живот – 15 минути преди да напуснеш тялото. И ми разкажи къде го виждаш и какво се случва?
Й: Виждам го легнал на легло. В тази къща, в която е живял. И все едно има треска. Възрастен е и е сам. Има като мокър парцал на челото си…
АНИ: Кажи ми какво усеща там, в този момент – има ли страх? Има ли приемане? Какво усеща, какво си мисли?
Й: Не усещам да има страх.
АНИ: Добре. Искам да преминеш точно през момента, в който душата напуска тялото. И ми опиши какво чувстваш и усещаш в този момент.
Й: Все едно е изненадана… Като удивление… Като нещо неочаквано усещам. Хубаво е чувството. Все едно си гледам тялото отгоре и си казвам: „Уаау…“
АНИ: Откъде душата напусна тялото, усети ли?
Й: Все едно през цялото тяло – тя после като енергия излезе и се обърна, и погледна тялото.
АНИ: Добре. А как изглежда душата, можеш ли да ми я опишеш?
Й: Ефирна… като бяло-сияйно нещо. Като че ли е мъничка… не е колкото цялото тяло на човека… Бяла е, като духче е. Прозрачна е някак си.
АНИ: Добре, разбрах те. И докато седиш сега там над тялото на този мъж, който си била – кажи ми: Какви уроци душата научи от този минал живот?
Й: Имам чувството, че е научила, че нещата, които този мъж си е мислил за важни – не са били важни… И че му се е искало да не умира сам… (Й. започва да плаче)… да си има семейство… и деца… Все едно важните неща ги е изпуснал… Че се е втурвал в някакви неща, които накрая са нямали значение и не са го направили щастлив… (плаче).
АНИ: Добре… разбирам те. А какво душата успя да научи и да извлече като полза от този минал живот?
Й: Имам чувството, че е доволна, че накрая на живота си той се е свързал с природата, със земята… с това, че е обработвал земята пред къщата си… Сякаш е усетил свързването… сякаш накрая е усетил какво е важното, какво е хубавото в живота. Сякаш накрая го е разбрал това. Някакво спокойствие – прост живот – затваряне на буркани… на пролет да си подготвиш почвата за засяване… Един такъв цикъл, който го е свързвал с корена му… Все едно се е свързал много с това нещо.
АНИ: Разбирам. Искам сега да прокараш мислено един мост във времето – от този минал живот към настоящия живот на Й. Искам да ми кажеш какво е общото между тези два живота? И какво започнато тогава довършваш тук и сега?
Й: Имам чувството, че в сегашния си живот (плачейки)… аз се опитвам никога да не съм сама… Дори понякога компанията, с която съм, да не е най-добрата за мен… оставам в нея, защото ме е страх да не съм сама… Това усещам… Сякаш тогава съм бил сам цял живот – а сега не искам да съм сама! Имам страх от самотата!
АНИ: (Тук правим освобождаване на товарите от миналия живот, за да може да се освободи Й. от тези стари блокажи, които носи от миналото).
Кажи ми какво е чувството сега?
Й: Сякаш вече мога да дишам по-лесно…
АНИ: Чудесно! Нека сега да продължим по пътя на душата. Да видим къде отива душата, след като напусне тялото. Описвай ми всичко, което усещаш и преживяваш.
Й: Сякаш се носи нагоре. Все едно се рее.
АНИ: И през какво преминава?
Й: Все едно е небе… и там има нещо като врата… И от двете страни до мен има като хора, които все едно ме държат за двете ръце и ми казват: „Ето, мини… ще ти помогнем да минеш през вратата…“
АНИ: Чудесно! Позволи си сега, без да бързаш, да преминеш през вратата… И ми опиши какво има от другата страна.
Й: Минавам през вратата. Но не мога да видя какво има там…
АНИ: Разбрах – не ти е позволено да си го спомниш сега.
Добре, тогава нека сега направим среща с твоя духовен водач (тук правим връзка и извикваме духовния водач)… Опиши ми какво има около теб.
Й: На една поляна съм… като на хълм. Там има нещо като езеро – красиво е.
Виждам го… с дълга бяла роба е, прилича ми малко на Исус… с коса до раменете.
АНИ: (Тук задаваме няколко лични въпроса към духовния водач – като име и др.)
Нека го попитаме сега: Защо точно този минал живот се появи да си спомниш днес?
Й: Сякаш ми казва, че аз трябваше да разбера… (тук Й. започва да плаче силно)… Сякаш не иска да страдам повече… Сякаш много мисли за мен и много ме обича (плачейки). Сякаш има много голямо състрадание към мен… Иска да ми помогне.
АНИ: Усети как се опитва да ти помогне. Какво се опитва да ти предаде?
Й: С този живот, който ми показа.
АНИ: И какво е важно да разбереш от него?
Й: Първото, което ми идва, е, че хората са тези, които имат значение… Не е работата… Не са успехите… Хората са тези, които са важни!

(Тук сесията навлезе в много лични и дълбоки теми, които няма да бъдат споделени изцяло).
Духовният водач на Й. й предаде важни напътствия и отговори, които да я подкрепят по пътя й напред.

В процеса работихме върху освобождаването на силната болка и чувството за вина, свързани с аборт, преживян в настоящия й живот – преживяване, което се разкри като един от вътрешните фактори, влияещи върху настоящите й трудности със забременяването.

С уважение и осъзнатост поискахме прошка и освобождение от душата на детето, което тогава не е успяло да се въплъти.

Като финално послание водачът й напомни да бъде силна и смела…
Да вярва – и да не спира да вярва!

(Следва излизане от регресията и връщане на Й. към настоящия си живот )

––––––––––––К Р А Й–––––––––––