Един друг избор

Това е първата част от регресията на К. За нея мога да кажа, че е от тези хора, които са като цяла Вселена – безгранични и многоизмерни. К. има дарбата и нуждата да работи с хора, но усеща вътрешни блокажи и една дълбока неувереност, които й пречат да реализира потенциала си. Спомените, които изплуваха по време на нейната регресия, й разкриха как вътрешната болка, която изпитва има корени още от минал живот и до страдание води това – да не следва пътя на душата си.
Част от регресията не е описана, защото съдържа твърде лични послания.

(След първоначалната дълбока релаксация, отпускане и навлизане навътре, К. премина през вратата и се пренесе обратно във времето, спомняйки си своя минал живот.)

Aни: Къде се намираш?
К: В някаква зала за операции. Правя операция на някого.
Ани: Каква операция правиш?
К: Хирургическа интервенция от лявата страна на някого, някъде под гръдния кош.
Ани: Добре. Искам да погледнеш надолу към краката си и да ми кажеш какво виждаш.
К: Имам бели обувки.
Ани: Добре. Какво още виждаш? Погледни ръцете си.
К: Мъжки са ми ръцете.
Ани: Какво има друго около теб?
К: Той държи скалпел и е много прецизен с ръцете си, като да зашива нещо.
Ани: На каква възраст е?
К: Над 40 год., със сини очи и кестенява коса.
Ани: С какво е облечен?
К: Със зелена престилка…(започва да плаче).
Ани: Какво те натъжи?
К: Не знам защо ми става мъчно…
Ани: Пусни го, пусни го да излезе от теб… Остави се на това усещане, изследвай го…
К: Сега му е много мъчно за нещо. Той върши каквото трябва, но му е много мъчно.
Ани: А той познава ли човека, на когото прави операцията?
К: По-скоро не.
Ани: Той хирург ли е?
К: Да.
Ани:  В болница ли се намира?
К: Да – зала е, оборудвана е, чисто е, нормално, не е луксозно, но е приемливо. Има една светната лампа над човека, на когото правя операцията. Той е покрит, и нямам напрежение от това, че правя операция. Спокоен съм и всичко е под контрол.
Ани: Сам ли си?
К: Има и други хора, но… аз усещам силата на ситуацията и енергията в себе си. Аз съм водещата фигура.
Ани: Добре, пренеси се малко по-напред във времето и ми разкажи какво става след това?
К: Извън операционната го виждам. Има златна верижка на врата си, средна дебелина и е доволен от това, което работи.
Ани: Виждаш ли някакъв медальон или символ на тази златна верижка?
К: Не. Виждам му очите – сини са, доста симпатичен е. Но е много нещастен душевно (плаче)… много му е мъчно. Прави всичко, което трябва да прави в живота си, професионалист е в това, което прави, но е счупен душевно… Много му е мъчно и имам усещането, че дори не знае за какво му е мъчно. Добър му е животът, всичко е наред, но на него му е много болезнено вътрешно. (започва силно да плаче – тук следват осъзнавания и дишания, докато се успокои).
Ани:  Моля те, продължавай да ми разказваш.
К: Зашива на другите раните и ги поправя, а в себе си има много голяма болка. Такава, която той дори не може да си помогне да я освободи… точно като някаква яма – супер болезнена, кървяща рана в него, която не му дава никаква мира. Да, душевно му е много тежко… (въздиша дълбоко). Ох, като го казах така и цялото ми тяло като един пожар пламна. И видях някаква лилаво-розова точка…
Ани: Къде е тази точка?
К: Горе я видях, между веждите нагоре…  Нещастен е.
Ани: А той има ли семейство?
К: Изглежда да няма… Изглежда, че е удовлетворен от това, което има. Нямам усещане за деца и за жена, но не е сам. В смисъл, не е недоволен от отношенията си с другия пол. Добре му е. Не е коцкар. Сякаш е по-семейно ориентиран човек, но не е и типичният домошар. По-скоро има много трезвен разсъдък за силата и мястото на личния и професионалния си живот и добре ги съчетава. Всъщност, сега като го казвам, имам усещането, че това още повече го прави нещастен…
Ани: Нещастен е, защото няма истинска любов ли?
К: Не, по-скоро, че всичките неща, които си е мислил, че ще го задоволят, всъщност са му показали, че не са те смисълът на живота му. И той от това е нещастен.
Ани: Разбирам…Върни се назад към детските му спомени и ми кажи какво детство е имал този човек.
К: Виждам някаква селска къща. Изглежда, че е имал фриволно и щастливо детство. Израснал е сред природата, в някакво село с малки къщи, разположени на голямо разстояние една от друга. Изглежда, че скача, вилнее… нещо се радва. Виждам го с някакъв гащеризон – едната му презрамка е паднала, и има по-дълга къдрава коса. Изглежда дивак, щур.
Ани: На каква възраст го виждаш?
К: На 9 -10 год.
Ани:  Има ли братя или сестри?
К: Виждам го сам.
Ани: А родителите му виждаш ли ги?
К: Майка му изглежда като блага жена, която го обича. А бащата му е някаква смутна фигура – има го, ама го няма… Хем ми се появява блед образ за баща, хем като че ли много работи, не му обръща внимание или не го иска… нещо има. Майка му е тази, която много го обича.
Ани: Гледайки родителите му, напомнят ли ти на някого, когото познаваш от настоящия си живот?
К: Да. Те са моите родители от сегашния живот. Майка му е изглежда, че има много душевни и емоционални болки, но въпреки това обичта над детето й надделява. Което много ми напомня за моята майка.
Ани: Тя с какво се занимава?
К: И двамата работят нещо на полето в селото, нещо като земеделие. Изглеждат като от някое ранчо. Сякаш са в Америка – дрехите им са по-стари и овехтели.
Ани: Гледайки къщите, можеш ли да определиш коя година е било това?
К: Хиляда осемстотин и някоя… Те са щастливи, въпреки че майка му е емоционално неудовлетворена. Все пак има някакво щастие в нея. Което всъщност е супер объркващо за него… Как така майка му хем е обичаща и има някакво щастие в нея, хем той я вижда колко е „счупена и пробита“ емоционално, и това просто го съсипва…
Ани: Тоест, той има силна емоционална връзка с майка си?
К: Да, много силна. Което като го казах, веднага се сетих как като малка аз се чувствах по същия начин – виждах колко е зле емоционално моята майка и това ме караше да се чувствам по същия начин като него. Дори не мога да го опиша толкова с думи… Самото състояние на това родителят ти да е дълбоко нещастен се записва върху теб и ти ставаш нещастен по същия начин…(плаче).
Ани: Разбирам… (тук правим техники за успокоение). 
Пренеси се напред във времето и ми кажи как продължава животът му?
К: На старини го виждам вече – нещастен е. Все едно е пропилял живота си… Седи сам на една веранда, като че ли е в къщата на майка си. На един люлеещ се стол, в лявата страна от вратата на къщата. Така седи и хем гледа хоризонта, хем има някаква дълбочина в него. Леко е съсухрен вече, поизмършавял, сравнено с това, което виждах в залата за операции… Изглежда като да си мисли: „пропилях си живота…“
Ани: Още ли работи като хирург?
К: Не, вече не се занимава с хора. В къщата си е. Тази душевна болка още не му е минала. Той вече по-скоро си живее с нея… сигурен е, че в този живот няма да се справи с нея…
Ани: Тази душевна болка е породена от липсата на взаимоотношения с по-близки души ли?
К: Да, точно така… Като че ли се чувства сам… сам и самотен… и няма с кого да си сподели…
Ани: Какво му е попречило да намери такава връзка?
К:Първото нещо, което ми идва наум, е че не е трябвало да има връзка. Просто не е трябвало да му се даде връзка в този живот. Не е прокопсал… и съответно не се чувства хармоничен в края на живота си.
Ани: Разбирам. А какво е станало с родителите му?
К: Починали са. Баща му е бил строг, лош, трудолюбив, твърд. Не му е дал обич и това също е „счупило“ нещо в него.
Той си дава сметка, че се е прецакал с това, което е правил и с начина, по който е живял. И все едно си е дал обет, че ако има нещо по-смислено, което може да реализира следващия път, когато дойде на Земята, ще го направи.
Ани: Как се чувства той – тъжен ли е?
К: Да (плаче).
Ани: (Давам й малко време да се успокои). Нека сега твоето подсъзнание да те заведе до друга сцена, която е важна за теб от този минал живот.
К: Виждам някакви житни класове. Те са високи, красиви, напъпили. Пращят от живот. Все още са на полето и са много. Сякаш виждам около декар с такива светещи житни класове.
А: Добре, моля те, продължавай да ми разказваш.
К: Като че ли, символично, това са душите, които тогава са се готвели за това, което той трябва да направи съвместно с тях.
Ани: Души, които ще срещне в живота си ли?
К: Да. Души, които ще срещне в някой живот.
Ани: Възможно ли е тази картина да не е от този минал живот?
К: Да. И те са готови житни класове. Вътре в тях вече има „завързал живот“.
Ани: Как той се свързва с тези души?
К: Трябва да ги „ обгрижва“, да ги „работи“.
Ани: Много интересно. Как трябва да работи с тях?
К: Все едно като да ги подрязва… нещо като земеделска работа. Да ги събере… да направи нещо с тях. Те всички сякаш имат потенциал, имат живота… Бог им е дал всичко, което им е нужно. Но от неговите ръце и трудът му зависи да ги „отреже“ и семената им да се извадят така, че да станат те в „хляб“.
Ани: Тоест, той трябва да се погрижи по някакъв начин за тези млади души?
К: Да, но те са много… На тях им е „вдъхнато“ какво трябва да направят. Той просто трябва да ги заведе от едно място до друго… не му е сложна работа.

Ани: Правил ли го е и преди това?
К: Не знам. Изглежда, че не е, но също така изглежда, че е много наясно какво да прави. Не е амбициозен, не е категоричен, просто знае какво да направи. И това не го възгордява вътрешно. Просто знае, че това му е задачата – да отиде, да ги вземе, да им се порадва, да ги среже, да ги занесе докъдето трябва – където някой друг трябва нещо да направи с тях… и това е. Съвсем оперативна работа… Но за него е много важно тази задача да бъде изпълнена.
Ани: Какво ще му донесе изпълнението на тази задача?
К: Мир.
Ани: Напомня ли ти това за нещо, което трябва да направиш сега, в настоящия си живот?
К: Ами.. да.
Ани: Какво е то?
К: Все едно някой около мен да се вдъхнови за нещо, което самият той иска, но просто не го открива в живота си преди да се запознаем. Но тези хора са готови за това… Тези класове са готови… Просто трябва да се появи „берача“, за да ги „обере“ и да ги заведе на другото място.
Ани: Разбирам. Защо ти се дава да видиш това точно сега?
К: Според мен ми се дава, за да ми вдъхне кураж и увереност, че трябва да го направя… че не е лошо и няма да пострада никой.
Ани: Супер. Това е много хубаво. Нека продължим нататък. Искам сега да се оставиш на подсъзнанието си да те пренесе точно в момента на физическата смърт на този човек, точно в момента, в който душата се отделя от тялото. Спомни си точно този момент. Какво се случва?
К: Точно ето тук (показва областта на гърдите си) над сърцето му излиза нещо като пушече.
Ани: Ехаа.. От какво умира той?
К: От старост. Няма вече енергия. Спокойно умира… няма драма. Той е готов и естествено умира.
Ани: Добре. Имаш ли нужда да останеш над тялото и да се сбогуваш с някого от този живот?
К: Ами, като че ли има някаква фигура на жена, която го обича, но тя е по-скоро като дух около него… Не я виждам във физическа форма. Някоя, която го подкрепя и като че ли ще го съпровожда.
Ани: Да не би това да е някоя душа, която е дошла да го посрещне, за да продължи нататък (към вечния дом на душата)?
К: Да. И сега се сещам за Жаклина (жената, при която клиентката ми работи в момента).
Ани: Имаш ли усещане какво те свързва с нейната душа извън настоящия живот?
К: Усещам някаква подкрепа…  доверие. Тя много вярва в мен (започва да плаче).
Ани: Кое те натъжи?
К: Всъщност аз тогава съм разочарован от себе си, защото съм очаквал може би повече… Нещо не съм направил както трябва… Не съм го разпознал навреме, че трябва да го направя и ми е останала дълбока мъка от това. Това всъщност е част от мъката на душата, че не съм се сетил навреме, че трябва нещо по-добро да направя. И си е останало страдание.
Ани: А какво е трябвало точно да направиш?
К: Ами, трябвало е да работя с хора. Нещо свързано с наука… Психотерапевт е трябвало да бъда! Да… и сега го виждам в някакъв кабинет, как е седнал и някакъв човек е легнал на един диван… Това всъщност е трябвало да прави…
Ани: Тоест, сега виждаш алтернативата, другия път, който е трябвало да избере?
К: Да.
Ани: Какво се е объркало, че не е успял да се реализира като терапевт?
К: Той не е знаел, че може. Нещо… със семейството…
Ани: Да не би да не са го подкрепили?
К: Да и… той не е вярвал, че става за това. Да, да, точно… Той не е вярвал, че става!
Ани: Разбирам, наистина много тъжно… Какви са най-важните уроци, които душата ти научи от този минал живот?
К: Болката от този силен разрез между това, което е трябвало да направиш, и това, което си направил… Накрая равносметката е много кофти… Болка, която нищо не може да утеши…
Ани: Разбирам… По какъв начин това се свързва с настоящия ти живот? Защо точно този живот се появи, да си спомниш днес?
К: Защото се чувствам в момента по аналогичен начин. Не виждам… ценността в себе си, която мога да дам на другите… Аз не виждам такова качество, което да им е полезно и да е подходящо поднесено за тях.
Ани: И този живот какво цели да ти покаже? Какво му е посланието?
К: Че това не е вярно! Че това ми е работата! Че имам вътрешна съпротива и такива стаени комплекси и неувереност… И това по никакъв начин не ми оправдава бездействието и неправилното действие в тази посока. Все едно сега имам шанс да си го поправя този проблем…
Ани: Точно така, за да не свърши животът ти по същия начин…
К: Да. И аз като малка много пъти съм се усещала с едно такова вътрешно сърцераздирателно чувство… на толкова дълбоко нещастие, а то всъщност е било „Ехото“ от този минал живот… Толкова силно се е запечатала болката от тогава, че той не си е свършил работата… Това не трябва да се повтори сега! Толкова му е силен обетът, че следващият път, в който има възможност да го поправи – ще го поправи, че сега все едно няма начин да не го следвам! Той ако беше изпълнил мисията си тогава, щеше да има мир и лекота в него. И да се чувства по-свързан с душата си. И щеше пак да си отиде спокойно, само че дълбоко изпълнен със спокойствие, а не дълбоко разочарован…
Ани: Отклонил се е…
К: Да, защото не си е повярвал и заради един дребен детайл се е провалил… Това му е било дадено като шанс, защото за кратко време е щял да отработи много неща. Просто му е бил даден шанс – като някаква благословия… И той се е прецакал… А те са били готови (житните класове)… Аз усещам живота на семенцата вътре в тях… как те са били „заквасени… имат маята в себе си“ (т.е. хората, които е трябвало да бъдат негови клиенти). Но той не си е повярвал… И при мен в момента има такова притеснение…
Ани: С какво свързваш тези житни класове?
К: Свързвам ги с нещо колективно, нещо общо – като много хора или много души…
Ани: Той може би е трябвало да помага на тези души, които са го чакали?
К: Аз така го приемам, да.
Ани: Затова ли я усеща тази болка в сърцето си, защото не е стигнал до тях?
К: Да. Но той изобщо не е знаел какво е можело да бъде. Било му е твърде имагинерно. Той дори не е имал визията за това какво го чака. Просто е трябвало да следва интуицията си, порива си, вътрешното нещо, което го бута. А той по някакъв начин, все едно е избрал един отъпкан път, път на някой друг – да учи медицина, да работи, да се занимава с това. И това пак е водено от вътрешната добродетел да помага на хората. Но той не е разчел правилно знаците…
Ани: Разбирам… Наистина много болка усещам и аз в него…  Има ли още нещо, което трябва да видиш от този минал живот?
К: На масата в къщата на майка му и баща му има някакъв предмет, който аз не го виждам, но усещам, че го има. Камък ли е… нещо кръгло е… Някакъв предмет…
Ани: Добре, можеш ли да го вземеш?
К: Взимам го… Като кръгла топка е, даже тъмен цвят, но не най-тъмен. Нещо между земно, метално, грапавичко… като глина.
Ани: На какво ти напомня?
К: На кръгла земя. Кръгла като глобус. Няма никакви знаци, символи… Цветът е като на пръст от земята, тор. Точно като глина е.
Ани: А какво трябва да направиш с него?
К: Като някакво обединяване между ръцете. Някаква практика ли е, не знам точно… Сякаш трябва да държа тази топка между ръцете си. Краката трябва да са разкрачени и заземени. И заставам така и все едно по този начин ще му се спуска някаква информация от тази топка… Но някъде го виждам на Земята около къщата на майка му и бащата му. И там някъде са и тези житните класове… Не са в къщата, но са наблизо. И той затова като малък е бил много щастлив да играе около къщата, защото чисто по детски интуицията му още е работила и го е водила да е на това място физически, в което може да има достъп до тези души, които през работата му ще са му близки…
Ани: Може ли този предмет да е бил като някакъв символ, който е трябвало да го подсети, а той да го е пропуснал?
К: Може да, защото тази топка ми се струва, че никой не я е пипал. В смисъл зарязан предмет там. Но има много енергия в нея. Тя е била като „котва“, от която трябва да му светне лампата. Ааа.. да, той като малък е имал някакви духовни преживявания, защото е бил застанал така с краката встрани и нещо като да му е „спрял тока“, някакъв припадък е имал. И се е изплашил от това, но му е станало интересно какво му се е случило. Казал е на майка си, а тя се уплашила и не му е позволила… Всъщност тя му е срязала връзката с него самия, защото тя самата не е била готова… Тя много го е обичала, но е била страхлива и някак си не е могла да си представи, че той ще излезе от нейния модел… И понеже той много е бил отворен към нея и й е имал голямо доверие, тя всъщност му е отрязала подсъзнателно тази връзка с висшето си Аз, с интуицията.
Ани: Повтаря ли се този модел и в настоящия ти живот?
К: Да…
Ани: А този живот последният ли е бил преди настоящият ти или имало и други след него?
К: Усещането ми е, че не ми е бил последен. След това съм имала други животи, които все едно са имали друга мисия. Това не е било работа на тези следващите животи. Все едно друго е трябвало да правя тогава. Сега имам шанса точно едно към едно, да направя поправка на този живот, който ми се даде да видя днес…

–––––––СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ–––––––

ТУК може да видите продължението на преживяванията на К. в пространството между животите.