Единение под звездното небе

Това е регресията на В. Той има два предишни опита за регресия, които не са били успешни. Този път обаче, след като успя да се довери на вътрешното си знание и на усещането си, че неговият канал не е само визуален, се отвори пространство за нещо много по-дълбоко. Така В. преживя една силна, дълбока и разтърсваща регресия.

Влязохме в регресията през сцена от много реалистичен сън, който е имал преди около година. Още тогава В. е бил сигурен, че това е повече от сън – усещането му е било ясно и категорично, че преживяното принадлежи на друг живот.

В този живот той откри, че се е занимавал със специфична духовна практика, чрез която е осъществявал дълбока връзка с природата и Космоса. Практика, носеща силно преживяване, трансформация и промяна на състоянието на съзнанието.

Оставям ви просто да усетите преживяванията на В. – такива, каквито се разкриха в процеса.

Приятно четене!

(След първоначалната дълбока релаксация, отпускане и навлизане навътре, В. премина през вратата и се пренесе обратно във времето, спомняйки си своя минал живот.)

Ани: Къде се намираш?
В: В някаква дървена стара къща. Виждам малко дете, което си играе с издялана дървена играчка пред камината. Мисля, че е студено, затова съм облечен.
Ани: Момче или момиче е детето?
В: Момче.
Ани: Топло или студено е?
В: Топло е вътре, защото гори печката, иначе отвън е студено.
Ани: Виж ръцете си. Детски ли са или на възрастен човек?
В: Не мога да ги видя, но усещането е, че са детски. Белички са.
Ани: Продължи да се разглеждаш. Погледни краката – боси или обути са?
В: Обути са с тия обувки от едно време… такива, които са кожа с връзки. Поне така го виждам.
Ани: Какви са дрехите?
В: Пак от същия тип като кожи – такъв тип е облечено. Като доспехите по филмите.
Ани: Какъв цвят са?
В: Кафяво. От тъмната гама, ама не много.
Ани: От коя епоха са?
В: 17-ти век ми излезе, но не знам дали това е така.
Ани: Опиши ми външния свят? Какво виждаш наоколо?
В: Погледнато от птичи поглед се виждат много дървета.. като борова гора. По-рано ми дойде думата “тайга”, но не съм сигурен дали е това. Там е студено, по принцип самото място е студено.
Ани: Къде се намира?
В: Не знам.
Ани: Какъв е климатичният пояс там?
В: Някакъв студен е. Идва ми Аляска. По принцип там е студено. Като виждам от птичия поглед… вървиш в някаква гора… има много високи дървета.. има такива къщи – стари.. на някакво разстояние една от друга. Тази къща, от която излязох е все едно самостоятелна. Не са толкова близко една до друга къщите.
Ани: Има ли други къщи около нея?
В: Има, но те са на по-далечно разстояние, не мога да кажа, че са една до друга къщите. Пак е някакво селище, но разположено на по-голяма територия.
Ани: Опитай се да си спомниш – какво е името ти?
В: Борис.
Ани: Пренеси се в мястото, на което живееш. Как изглежда домът ти отвътре?
В: Пак е тази къща. Мисля, че живея на втория етаж… има някаква стая за мен.
Ани: На каква възраст си?
В: 5г.
Ани: Какво има в къщата като мебели? Какви са?
В: Пак са такива от този тип старинните – какъвто е стилът на къщата – дървени, големи, здрави маси, столовете са дървени, големи.. все едно са направени от истинско дърво – собственоръчно. Самата къща е в такъв стил. На пода има килими от кожа… големи. Да, такъв стил е. Има някакви орнаменти по стената закачени.
Ани: Какви цветове преобладават?
В: Ами… тип дърво. Различни видове дърво.
Ани: Какво е семейството ти, ако имаш такова? От кого се състои?
В: От майка, баща и сестра – като бащата ми е силна фигура. Даже одеве, като говорех за камината, ми се появи, все едно, че ми вика нещо.
Ани: Сестра ти по-малка или по-голяма е?
В: По-голяма е.
Ани: Как изглежда?
В: Ами… тя е светла. Косата й е вързана на два пъти от двата края с ластик.
Ани: Какъв цвят е косата?
В: Кестенява… светло.
Ани: Опиши ми как изглежда баща ти?
В: Отгоре с къса коса… почти да няма коса. Леко е светъл, не много. Има голяма брада и е доста едър мъж… като висок и здрав доста. Облечен е като с моите дрехи, само че по-големи. Тип доспехи, кожени.
Ани: Как изглежда майка ти?
В: Не мога да я фиксирам точно. Тя е висока жена. Пак е със светла кожа. Дрехите й са по-такива като домакински, но не знам точно какви са.
Ани: Остави на подсъзнанието ти да те пренесе в спомен от някоя вечеря заедно. Къде се храните?
В: Ами там до тая камина има маса. Мисля, че там се храним.
Ани: С какво се храните?
В: Има някакви гозби готвени на огън. Нещо като тип супа, манджа, нещо такова.
Ани: Много ли храна има по масата или е оскъдно?
В: Има достатъчно.
Ани: Кой е на масата?
В: Всички. Цялото семейство.
Ани: Как се издържате? Как вадите прехраната си?
В: Майката е домакиня. Бащата е дървосекач… Ходи някъде да върши нещо, но не знам какво е точно.
Ани: Как се чувстваш в собственото си семейство?
В: Ами… уж добре. Като че ли има нотка на тегавина, но може би, защото съм малък и не е толкова силно, но има някаква тежина. Може би самият живот там е тежък и затова да го има това чуство.
Ани: Между майка ти и баща ти отношенията какви са?
В: Ами… уж като нормални.. Може би да имат някакви драми от време на време, но уж нормално. Може й да върви към тегаво. Не мога да преценя точно.
Ани: Какви са най-важните събития в детството ти?
В: Ами… пак се виждам до тази камина как си играя с тази дървена играчка. Това ми се връща само. Кефя й се на играчката и се усмихвам. Само това виждам. Сякаш, като че ли, не излизам много-много.
Ани: Какво се случва при израстването ти? При поемането по своя път?
В: Не знам. Много-много не мога да го видя… Все едно почвам да ходя с баща ми да ме учи на това, което прави.
Ани: Спомни си кои са особено важните повратни точки в този живот.
В: Ами… все едно съм там, където бащата работи. Все едно е като дървосекачество, ама не е точно това. Нещо се обработва, нещо свързано с дърво. Виждам се там като по-голям и като че ли му помагам в работата. Мисля, че има някакъв скандал между него и мен. Той не е доволен от мене… от това, което правя, все едно, че не е достатъчно от това, което той ми е показал. Просто не е доволен. Има някакъв разгорещен спор на това място. Мисля, че има и други хора, които работят, но не са доволни и гледат отстрани какво се случва в този спор.
Ани: Как се развива тази случка?
В: Еми.. мисля, че даже ме удря.
Ани: Гледай го отстрани. Какво става? Бъди само наблюдател без да го съпреживяваш.
В: Ами отстрани и отгоре погледнато… да има разправия… и … бащата го бие, ама го бие сериозно… до… много сериозно… почти до смърт.
Ани: Какво става след това?
В: Бащата го оставя да лежи в калта и си тръгва. Целият окървавен.
Ани: Каква е била причината да се стигне до този бой?
В: Просто е недоволен от него. Че не разбира това, което… все едно трябва да поеме неговото нещо (занаята) от бащата, но не го разбира и не е достатъчно добър колкото него (клиентът започва да плаче).
Ани: Това за първи път ли се случва или е имало и други такива случаи?
В: Не мога да кажа със сигурност… но е имало й други такива случаи. Не е за първи път.
Ани: Превърти времето напред. Виж какво става след това с Борис? След тази случка какво се случва?
В: Ами това е напред във времето. Отивам към това, което  видях в съня си (кадрите, които е видял по време на съня си) … нали на това място с тая гора. Просто там има едно място.
Ани: Опиши ми го? Какво има там?
В: Ами то е навътре в тази гора. Тази гора има много дървета, само че на това място, на което е … има огън запален… и са наредени хора в кръг… и на това място, където е огънят… там е някак по-голям кръгът и е зима … такова бяло е навсякъде и като погледнеш нагоре, реално над огъня, няма дървета, просто там е отворено пространството – все едно небето се вижда.
Ани: Вечер ли е или денем?
В: Вечер.
Ани: Колко хора има там в този кръг?
В: Десет.
Ани: Освен теб кой друг е там? Някой от твоето семейство там ли е?
В: Не.
Ани: От какво се състои групата? Мъже или жени?
В: Мъже са.
Ани: Само мъже?
В: Ами мина ми, че има и някаква жена, но не знам … да може… не, не знам… не мога да кажа.
Ани: Огледай ги. Как изглеждат? Какви са общите им характеристики? Опиши ми ги?
В: Не виждам нищо конкретно в лицата… смисъл, знам, че имат бради, такива дълги… Пак с такъв тип дрехи, които по-рано описах – кожени. С качулки са в случая, защото е студено.
Ани: Борис там на каква възраст е?
В: Млад е.. мисля, че е около 27-30г., нещо такова.
Ани: Останалите на неговата възраст ли са?
В: Има по-възрастни…  има и на неговата възраст, има и по-млади. Миксирано е.
Ани: Има ли някой там от този кръг, който да ти привлича вниманието?
В: Ами един по-възрастен мъж, който мисля, че е все едно водачът на групата.
Ани: Опиши ми го как изглежда? Огледай го. Можеш да го гледаш от всички страни.
В: Честно казано, в съзнанието ми изниква, че прилича на шейх Назим, само че не изглежда точно по този начин, но самото му присъствие е нещо подобно. Има някакъв белег от десния край на лицето (описва го). Има доста тежък поглед.
Ани: От какво е белегът му?
В: От диво животно.
Ани: Той на каква възраст е?
В: 44г.
Ани: Той какъв ви е? Учител? Водач? Или просто е най-възрастният?
В: Ами не бих казал, че е учител… по-скоро… знае нещо повече. Хората там явно са с някакви еднакви разбирания и просто има някаква магнетичност, сила около него, и затова хората са при него.
Ани: Какво правите около огъня, когато се съберете?
В: Ами… не знам… все едно около огъня са се хванали за ръце, ама през лактите и просто се клатят…
Ани: Как се клатят?
В: Наляво и надясно. Прилича на зикр тип движения, ама не е точно това май.
Ани: Пеят ли нещо?
В: Не, по-скоро е издаване на звуци просто.
Ани: Какви звуци?
В: Нещо като мънкане, ама не точно… някак си от гърлото, но по-дълбоко. То се прави все едно за генериране на нещо.
Ани: За какво? Дай си време да го усетиш. Какъв е смисълът на тази практика?
В: Ами просто за генериране на енергия някак си… все едно свързване с нещо.
Ани: Свързване с какво?
В: Идва ми директно думата Бог.
Ани: Свързано ли е по някакъв начин с огъня или той просто е, за да ви топли?
В: Ами не знам дали ползват огъня, по-скоро, може би е за топлене, но има нещо свързано с него … смисъл, той пак е някакъв генератор за ползване… Но основно е да се топлиш от него… мисля, че е много студено.
Ани: Чуй точно звукът. Какъв е звукът? Направи го.
В: (Прави звука). Нещо подобно, но е по-дълбоко някак си. По-дълбоко идва… (прави звука отново)…
Ани: Какво усещаш?
В: Ами тука (показва по тялото си къде точно) една тънка черта ме прободе.. оттука ей така нагоре (прави отново звука)…
Ани: Като направи звука ли те прободе?
В: Да.
Ани: Пусни го да излезе… Какъв цвят е?
В: Лилав.
Ани: От къде тръгва?
В: Малко под сърцето и върви нагоре… централно някак си.
Ани: Опитай се пак да го направиш да видим какво ще стане?
В: (Прави звука интензивно).
Ани: Усещаш ли го пак?
В: Да, тука върви (показва по тялото си) но вече не е така пробождащ…
Ани: Може да се е отпушило нещо…
В: (Прави звука).
Ани: От къде се генерира звукът? От слънчевия сплит или по-надолу? От къде тръгва?
В: Не е от слънчевия сплит… оттука е някъде (показва по тялото), все едно тука има нещо… някаква чакра ли е… не знам точно.
Ани: От къде тръгва?
В: Все едно под сърцето някак си, но не точно…
Ани: Тоест, не тръгва звукът от корема или диафрагмата, а от гърдите някъде?
В: Може би от по-надолу да тръгва, не съм много сигурен, защото тука се усеща топлина, в диафрагмата някъде (показва по тялото). Някъде от там тръгва и върви нагоре… Не знам, като някакъв тунел го виждам отвътре.
Ани: Лилав ли е цветът пак?
В: Ами не – променя се. Сега е зелено… жълто… излизат различни.
Ани: Виж какво се случва, правейки тази практика? Прехвърли се малко по-напред и виж какъв е ефектът от нея?
В: Ами … някак си, все едно има ефект на наркотици, един вид. Все едно, някак си, сетивността ти става много обострена и ставаш едно с природата… после, от това нещо и от музиката… все едно космосът, както го виждаш – звезди, много звезди, когато небето е чисто – се приближава към теб и някак си има вибрация. Някак си ставаш част от всичко, което те обкръжава. Те затова се събират там, защото това място е… наистина много подходящо… просто е чисто.
Ани: Има ли някаква специална енергия там?
В: Просто това място е подходящо за това нещо. Не знам дали има специална енергия… то самото си е такова.
Ани: Защото е между дърветата ли?
В: Ами някак си е настрани от всичко… и дърветата, и самата природа, и самата връзка с космоса е права… директна.
Ани: Колко време се прави?
В: Не мога да кажа.
Ани: След това дишане има ли нещо друго, което да правите? Прехвърли се малко по-напред и виж какво следва?
В: Има малка пауза и нещо с огъня, сякаш си във взаимодействие… не мога да разбера…
Ани: Гледат ли го или какво правят?
В: Ами да, все едно са в транс и го изучават… не мога да разбера… той е жив… огънят е жив по някакъв начин.
Ани: След това какво става?
В: След това е това, което съм го виждал (това, което е сънувал като много реален сън) – някакви музикални инструменти има. След това ги изваждат.
Ани: Какви са инструментите?
В: Има всякакви такива ударни – тип джембета… те са от кожа, защото самото време е било такова, че няма от какво друго да са… кожа и дърво. Всъщност има и от двата типа… Има и струнни…
Ани: Какъв инструмент държиш ти?
В: Струнен е… от типа на сазовете е… но е струнен с малко струни – може би 2-3 нещо такова… не мога да го видя точно…
Ани: Всеки ли има инструмент?
В: Почти всеки държи нещо… Има жена там. Може би тази жена трябва за… гласа.
Ани: Певица?
В: Да… интересно е, че може би не трябва да има там жена, но има, защото трябва глас – женски глас. Затова е някаква подбрана жена… нали човек, който търси нещо повече, не е случаен, не идва просто ей така… както и другите не са случайни хора…
Ани: Практиката само за мъже ли е по принцип, или е за търсещи хора?
В: Ами, мисля, че по-скоро… идва ми да кажа, че е за мъже, ама не бих го казал категорично – по-скоро е за търсещи. Щом има жена, значи… не знам… просто в случая има жена. Не знам дали може да са само мъже, защото това първото (практиката със звука) изисква мъжки глас – явно се търси нещо по-дълбоко, което, може би, жена не може да го докара (говори за звука). Или не знам… може би е просто временно там… не мога да кажа. Идва ми, че практиката е по-скоро за мъже. Все едно в случая тя е изключение… не мога да потвърдя дали е така.
Ани: Какво правят след това?
В: Свирят… тази жена издава някакви звуци… може би усещам и виждам как тялото ѝ, чрез звуците, се движи, но не чувам какви точно са.
Ани: Не е песен, а звуци?
В: Не бих казал, че е песен, по-скоро са някакви звуци.
Ани: Тази практика може ли да се прави всеки ден, или само в определени дни, например свързани с Луната или с нещо друго?
В: Мисля, че те го правят всяка вечер – не е свързано с някакво събитие.
Ани: Опитай се да си спомниш какъв е смисълът на тази практика?
В: Единение.
Ани: С какво? С кого?
В: С Космоса.
Ани: Има ли друго, което още можеш да ми разкажеш?
В: Ами, след тези неща… виждам как след всичко това, по някое време, той просто някак си вдига главата си назад към гърба и поглежда Космоса, и той все едно идва към него… (тук издава звук на избухване). Все едно нещо да трансцедентираш… може би това е идеята на тази практика…  става някаква връзка. Минаваш в друго състояние просто.
Ани: Друго състояние на съзнанието ли?
В: Да, но не го усещам точно какво е. Знам, че съм го преживял, но не мога да го опиша. Просто нещо става в теб… нещо се отделя, но нямам представа за какво става въпрос въобще. Имам някакви усещания по тялото, но не е нещо, което мога да опиша. Нещо много силно е.
Ани: Има ли още нещо друго, което може да видим там? Нещо друго важно за теб?
В: Ами не, не мога да видя нещо друго. Само знам, че след случката с побоя от бащата, момчето просто бяга. Отделя се. Странства някъде. Не знам друго какво се случва.
Ани: Нека да видим. Остави на твоето подсъзнание да те пренесе в следваща важна случка, която е важно за теб да си спомниш сега. Къде се намираш? Какво виждаш?
В: Все едно се пренесох някъде другаде, в по-късен етап от живота му .. в друга държава… но все едно има преграда, която не ми дава да видя.
Ани: Да не би да е умрял?
В: (Няма отговор).
Ани: Сега се приготви да се пренесеш в последния ден от живота на Борис, малко преди неговата смърт. Опиши ми какво виждаш и усещаш. Остави подсъзнанието да ти покаже как и при какви обстоятелства напускаш този свят. Първото, което виждаш или усещаш.
В: Виждам го в стая на някаква къща. Все едно пише някакви неща.
Ани: На каква възраст е?
В: 80г.
Ани: Прехвърли се 15 минути по-късно. Какво става?
В: Ами той е на легло и лежи.
Ани: Сам ли е?
В: Да.
Ани: Какви са обстоятелствата, при които умира?
В: Болен е от нещо. Някаква неизлечима болест.
Ани: В какво състояние е физическото му тяло?
В: Ами добро е, но той просто е болен от някаква неизлечима болест и той знае, че ще умре. Даже по-рано го разбира.
Ани: Как се чувства емоционално?
В: Ами.. не му е лесно.
Ани: Има ли семейство?
В: Имал е.
Ани: Имал ли е жена, деца?
В: Имал е, но тях ги няма в картинката.
Ани: Сега се пренеси в момента, в който душата напуска тялото. Опиши ми какво чувстваш и усещаш в момента, в който душата се отделя от тялото.
В: Ами… все едно от слънчевия сплит излиза една топка бяла светлина, която е малка и така леко се вдига и си свети.
Ани: Къде се намираш спрямо тялото?
В: Ами аз го гледам отстрани.. просто виждам тялото на този човек и отстрани – моята си фигура, която е тази светещата.
Ани: Почувствай как умът ти се разширява до най-високите възможни нива на твоето съзнание. Осъзнай, че си умирал неведнъж и това всъщност ти е познато. Сега имаш възможността да прегледаш основните моменти на изминалия живот и да си дадеш сметка за преживяното, но този път от позицията на твоята душа. Пренеси се във времето, в което си се отделил от тялото и го виждаш отстрани. Каква е точната причина за смъртта? Болест от какво?
В: Туберкулоза.
Ани: Има ли наранявания, нарушения по телесното тяло?
В: Има такива, които са свързани с болестта.
Ани: Къде се намираш спрямо тялото си?
В: Отстрани до главата.
Ани: Какъв е емоционалният отпечатък на последния момент?
В: Има леко разочарование.
Ани: От какво?
В: Може би, че не е разбрал нещо.
Ани: Какво не е разбрал?
В: Въпреки че е имал докосване до нещо по-дълбоко по-рано в живота си (практикуването в гората), не е разбрал как да оправи отношенията с баща си, защото е избягал и реално не е работил върху това. Сякаш той е излязъл от това, което му е било дадено… дало му се е възможност да практикува, а той е излязъл от това, за да избяга от баща си… (тъжен е).
Ани: Имало ли е да отработва нещо с баща си?
В: Ами, явно да, и той просто е избягал от това… отишъл е да живее друг живот.
Ани: Къде е отишъл да живее?
В: Ами на това място, където е сега… В къщата, където е починал, явно е имал семейство след това.
Ани: Къде се намира тази къща?
В: В Русия.
Ани: Кога е спрял да прави тези практики, които видяхме?
В: Не мога да кажа.
Ани: Какви са последните мисли преди смъртта?
В: Че е можел да направи повече.
Ани: Какво научи душата ти от тази роля, в която беше, от това прераждане?
В: Да не бягаш от проблемите.
Ани: Научила ли е урока?
В: Не.
Ани: Тоест, не е успяла да научи този урок – да не бяга от проблемите. А какво е научила от този живот?
В: Че за всеки има възможност и ако човек наистина иска, тя може да му бъде дадена. Може би е свързано с това… с тези практики… с единението с Космоса…
Ани: Защо е спрял да прави практиките, погледнато от позицията на душата. Спомни си. Каква е причината?
В: Не мога да си спомня.
Ани: Дай си няколко мига да усетиш с цялото си същество защо точно този живот се появи да си спомниш? Каква е връзката със сегашния ти живот? Какво иска да ти каже?
В: (започва да плаче усилено…)
Ани: Какво усещаш?
В: (продължава да плаче…)
Ани: Какво ти казва твоята душа?
В: По-скоро виждам духовния си водач да ми казва, че не трябва да избягвам проблемите… може би това е главното…
Ани: А какво те разстрои?
В: Ами това, че просто… си имал възможност и си избягал от това, защото не си искал да погледнеш проблемите… (пак започва да плаче…)
Ани: Това как те кара да се чувстваш?
В: Не се чувствам добре.
Ани: Разочарован ли си?
В: Ами да.. по-рано, когато споменах чувството… че не си успял да направиш нещо… (започва да плаче усилено…)
Ани: Къде го усещаш в тялото си?
В: (показва по тялото)
Ани: Какъв цвят е?
В: Някакво сиво.
Ани: (пауза – тук му давам насоки и инструкции за преодоляване на болката и разочарованието)
Ани: (след това продължаваме) Как се чувстваш сега?
В: По-леко.
Ани: Усещаш ли още нещо в тялото си?
В: Не, някак си настана едно спокойствие и го чувствам много леко.
Ани: Има ли още нещо, от което имаш нужда да се освободиш?
В: Не.

(Следва среща с духовния водач за допълнителни напътствия и връщане на В. към настоящия си живот )

––––––––––––К Р А Й–––––––––––